Да те забравя, няма как

   Да те забравя, няма как

Да те забравя, мога ли това?

Та ти си ми в душата.

Като морето синьо и брега

нас свързва ни съдбата.

Една звезда към теб ме води пак

и пътя ми огрява.

С годините превръща се във знак

и с мене разговаря.

Да те забравя ли, не си мисли!

Ще те обичам само.

Ще търся дълго твоите следи

и силното ти рамо.

Ще те докосвам с чувства, със сърце,

когато те сънувам.

Ще бъдеш мое слънце и небе,

ще знам, че съществувам.

               Мария Мустакерска