Да вляза в твоя сън
Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.
Как искам в твоя сън да вляза аз!
Под клепките, грижовно уморени.
И там да видя има ли ни нас
във залеза на бягащото време.
Как исках нежна обич да ти дам
във бяла къща с двор от маргарити...
И болката да бих прогонил сам
от всичката несбъднатост в мечтите.
Да шепнем под разцъфнали липи,
ръка в ръка, глава в глава допрели...
Спи моя обич! Моля ти се, спи!
Сънувай сладко радостите бели!
Поне във тях любовно ще творя,
това, което времето задраска.
Поне насън мечти ще ти даря
и ще те топля с нежната си ласка.
Не се събуждай, че светът боли!
А би могъл да бъде по-различен...
Съня си, обич, с мене сподели,
за да ти кажа колко те обичам!
(Неиздъхнали спомени)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
