Да вярвам в ТЕБЕ искам
В Тебе силно вярват хората
и мисли и молби към Теб отправят,
и някак връщат си надеждата,
доброто в злото открояват!
Те търсят Теб в тежките моменти,
ръцете сключват и в миг един,
без нужда и от аргументи,
денят им става по-преодолим.
От църквите излизат някак чисти,
в лицата им надежда се чете
и някак стават все по-напористи
добро да свършат, да спасят дете...
Така е всеки ден пред тази църква,
седя и гледам ги с интерес,
но някак след момент магията завършва
и всеки се завръща в своя ден...
Това ли е на вярата предела -
по няколко минути всеки ден,
щом прошката душата си е взела
и поривът загива победен!
Когато хората са грешни,
при Тебе идват, за да им простиш
и после тръгват някак си спокойни,
че всеки грях е опростим...
Да вярвам в тебе ми се иска,
да мога да се моля в труден ден.
Не знам обаче струва ли си риска
грехът ми тъй да бъде опростен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
