Да вярвам в ТЕБЕ искам
В Тебе силно вярват хората
и мисли и молби към Теб отправят,
и някак връщат си надеждата,
доброто в злото открояват!
Те търсят Теб в тежките моменти,
ръцете сключват и в миг един,
без нужда и от аргументи,
денят им става по-преодолим.
От църквите излизат някак чисти,
в лицата им надежда се чете
и някак стават все по-напористи
добро да свършат, да спасят дете...
Така е всеки ден пред тази църква,
седя и гледам ги с интерес,
но някак след момент магията завършва
и всеки се завръща в своя ден...
Това ли е на вярата предела -
по няколко минути всеки ден,
щом прошката душата си е взела
и поривът загива победен!
Когато хората са грешни,
при Тебе идват, за да им простиш
и после тръгват някак си спокойни,
че всеки грях е опростим...
Да вярвам в тебе ми се иска,
да мога да се моля в труден ден.
Не знам обаче струва ли си риска
грехът ми тъй да бъде опростен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
