Да знаете
Книжно-момичешки мисли
Момиче:
Да чета лятна книжка
във на петъка края,
ми напомня въздишката
от залез омаен;
и звъни самодивският
глас на вълните,
скрит във всяко разплискване,
с пясък гушнат в скалите;
виждам резени сочни
от захапана диня;
и жужене от точно
тук пчелички преминали...
Книжка:
Да съм с лятно момиче
във на зимата края,
ми напомня кокичета.
Пролет идва. Да знаете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
