Да знаете
Книжно-момичешки мисли
Момиче:
Да чета лятна книжка
във на петъка края,
ми напомня въздишката
от залез омаен;
и звъни самодивският
глас на вълните,
скрит във всяко разплискване,
с пясък гушнат в скалите;
виждам резени сочни
от захапана диня;
и жужене от точно
тук пчелички преминали...
Книжка:
Да съм с лятно момиче
във на зимата края,
ми напомня кокичета.
Пролет идва. Да знаете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
