24 мая 2009 г., 18:55

Дали?

1.4K 0 3

Дали все някога горчилката ще мине?

Дали ще спре сърцето да боли?

Или пък любовта ни ще изстине

и ще извръщаме един от друг глави?

 

Дали ще мога да простя? Или пък няма?

Дали ще можеш да простиш и ти?

Дали ще пламне между нас отново пламък,

или ти просто вече всичко изгори?

Дали отново с теб ще сме щастливи,

или ще тегнат вечно върху нас

отсенките на спомени горчиви

и ще навяват помежду ни мраз?

 

Как искам времето назад да върна...

Как искам и да спре да ме боли...

Защо живота ми ти тъй го преобърна?
Сега сърцето ми не спира да кърви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Ризова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен стихчето е достатъчно оригинално.Аз лично не бих променила нищичко в него.Пишеш добре, продължавай в същия дух...
  • Добре дошла! За възрастта си пишеш добре, само трябва да внесеш мъничко образност и оригиналност.
  • Аха...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...