24.05.2009 г., 18:55

Дали?

1.4K 0 3

Дали все някога горчилката ще мине?

Дали ще спре сърцето да боли?

Или пък любовта ни ще изстине

и ще извръщаме един от друг глави?

 

Дали ще мога да простя? Или пък няма?

Дали ще можеш да простиш и ти?

Дали ще пламне между нас отново пламък,

или ти просто вече всичко изгори?

Дали отново с теб ще сме щастливи,

или ще тегнат вечно върху нас

отсенките на спомени горчиви

и ще навяват помежду ни мраз?

 

Как искам времето назад да върна...

Как искам и да спре да ме боли...

Защо живота ми ти тъй го преобърна?
Сега сърцето ми не спира да кърви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен стихчето е достатъчно оригинално.Аз лично не бих променила нищичко в него.Пишеш добре, продължавай в същия дух...
  • Добре дошла! За възрастта си пишеш добре, само трябва да внесеш мъничко образност и оригиналност.
  • Аха...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...