24.05.2009 г., 18:55

Дали?

1.4K 0 3

Дали все някога горчилката ще мине?

Дали ще спре сърцето да боли?

Или пък любовта ни ще изстине

и ще извръщаме един от друг глави?

 

Дали ще мога да простя? Или пък няма?

Дали ще можеш да простиш и ти?

Дали ще пламне между нас отново пламък,

или ти просто вече всичко изгори?

Дали отново с теб ще сме щастливи,

или ще тегнат вечно върху нас

отсенките на спомени горчиви

и ще навяват помежду ни мраз?

 

Как искам времето назад да върна...

Как искам и да спре да ме боли...

Защо живота ми ти тъй го преобърна?
Сега сърцето ми не спира да кърви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен стихчето е достатъчно оригинално.Аз лично не бих променила нищичко в него.Пишеш добре, продължавай в същия дух...
  • Добре дошла! За възрастта си пишеш добре, само трябва да внесеш мъничко образност и оригиналност.
  • Аха...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...