Свята мисъл като недокоснат цвят

през фемтосекунда от началото на времето.

Във първи стъпки Азът бе отлят,

докато Бог и Луцифер потънали в полемика

бедра люлееха върху ръба на Битието.

Създателят ни даде пъпна връв да стиснем.

Да я държим, обхождайки земята и небето.

• вековете нине и во присно.

И тръгнахме, вървяхме... Падахме, пълзяхме...

Но после ставахме и тръгвахме отново...

Животът си с живот заплащахме сурово.

А целомъдрените камъни мълчаха,

обляни със сълзи от кърви.

Защото виждаха,че всяка бучка пръст

е урна за безброй човешки кости.

И че последните били са първи...

Редуваме дивашката си радост с гняв и мъст

смъртта когато ни напомни, че сме гости.

Играем в хилядолетната компютърна игра,

на бъдещето сме непреходните ларви

Бездарни лумпени, блестящи магове на чудеса,

деца Вселенски в еволюцията на Дарвин.

Все по-забързана е нашата походка.

Омразата поражда хаотичен разум.

Дали ще бъдем още в небесната си лодка,

или пък ще отминем като спазъм?!