Дали...
Свята мисъл като недокоснат цвят
през фемтосекунда от началото на времето.
Във първи стъпки Азът бе отлят,
докато Бог и Луцифер потънали в полемика
бедра люлееха върху ръба на Битието.
Създателят ни даде пъпна връв да стиснем.
Да я държим, обхождайки земята и небето.
- вековете нине и во присно.
И тръгнахме, вървяхме... Падахме, пълзяхме...
Но после ставахме и тръгвахме отново...
Животът си с живот заплащахме сурово.
А целомъдрените камъни мълчаха,
обляни със сълзи от кърви.
Защото виждаха,че всяка бучка пръст
е урна за безброй човешки кости.
И че последните били са първи...
Редуваме дивашката си радост с гняв и мъст
смъртта когато ни напомни, че сме гости.
Играем в хилядолетната компютърна игра,
на бъдещето сме непреходните ларви
Бездарни лумпени, блестящи магове на чудеса,
деца Вселенски в еволюцията на Дарвин.
Все по-забързана е нашата походка.
Омразата поражда хаотичен разум.
Дали ще бъдем още в небесната си лодка,
или пък ще отминем като спазъм?!
© Диана Кънева All rights reserved.
