28 окт. 2018 г., 08:15

Дали

812 0 0

Боли ме,

когато безгрижно изместиш поглед от мен.

Боли ме,

когато небрежно подминеш ме.

Боли ме, когато те видя

да бягаш след нея

и ме боли, когато не те е грижа

как съм,

къде съм,

добре ли живея?

Какво правя всяка сутрин,

какво ям на вечеря?

И как минават дните ми,

пролет,

лято,

есен,

зима?

И какво сънувам...

Нима не желаеш да знаеш?

Не те е грижа,

дори малко,

дали още за теб копнея?

Дали не мечтая

да пием кафе

всяка заран,

всяка свободна минута.

Да чуя

за теб,

за деня ти,

за всяка мисъл, всяко чувство,

всяка дилема.

Дали не умирам от мъка,

защото ми липсва твоята прегръдка

И дали не значи всичко,

ВСИЧКО,

на тази планета

кога пак ще те видя.

И дали ще ме погледнеш,

и дали ще се усмихнеш

или просто ще минеш.

И какво ще ми кажеш?

Може би нищо дори.

И дали ще умра

там,

на място,

веднага?

Или просто ще хвана

нощния влак за големия град

сякаш никога нищо не е било.

Нито аз, нито ти.

Нито ние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...