Боли ме,

когато безгрижно изместиш поглед от мен.

Боли ме,

когато небрежно подминеш ме.

Боли ме, когато те видя

да бягаш след нея

и ме боли, когато не те е грижа

как съм,

къде съм,

добре ли живея?

Какво правя всяка сутрин,

какво ям на вечеря?

И как минават дните ми,

пролет,

лято,

есен,

зима?

И какво сънувам...

Нима не желаеш да знаеш?

Не те е грижа,

дори малко,

дали още за теб копнея?

Дали не мечтая

да пием кафе

всяка заран,

всяка свободна минута.

Да чуя

за теб,

за деня ти,

за всяка мисъл, всяко чувство,

всяка дилема.

Дали не умирам от мъка,

защото ми липсва твоята прегръдка

И дали не значи всичко,

ВСИЧКО,

на тази планета

кога пак ще те видя.

И дали ще ме погледнеш,

и дали ще се усмихнеш

или просто ще минеш.

И какво ще ми кажеш?

Може би нищо дори.

И дали ще умра

там,

на място,

веднага?

Или просто ще хвана

нощния влак за големия град

сякаш никога нищо не е било.

Нито аз, нито ти.

Нито ние.