29 июн. 2006 г., 16:47

Дали

1.1K 0 8



Дали съм още в мечтите ти –
Жива, усмихната, пряма.
Ако можех да видя очите ти –
тогава щях ли да зная?

За тебе аз бях вятъра –

бурен, пронизващ и вечен

за тебе аз бях смисъла –

единствен, изгарящ, далечен.

 

Ах, помня как шепнеше,

красиви думи от любов сътворени,

помня и искрата в очите ти

единствен поглед - без време.


Дали съм още единствена –

едничък смисъл, надежда,

живея ли още в мечтите ти?

Как искам да знам до кога ще живея!

 

Аз вярвам, и още чувам как казваше –

“Ти си вятър, полет, безвремие.”

Есенни мъгли бяха косите ми,

а звездна шир видя в очите ми.

 

Не знам дали още вярвам.

Дали искам, дали трябва?

Копнея!

Ах, ако можех да видя очите ти –

щях да узная, за какво да живея.

 

Дали може да събереме мечтите си

и да ги заровим в безкрайната вечност.

Дали ще останем завинаги?

Някога живи дали ще се срещнем?

 

                                                                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!
  • Много е хубав стиха ти, Деяна!!! Поздрави!!!
  • Красиво е!
  • Все още в мечтите ми скиташ,
    там сбрал съм,аз целият свят.
    Минути от спомени - бисери
    в съня ми те тихо зоват.

    Полюшваш ме нежно,когато
    задуха вятърът плах,
    че в него втъкал съм,аз времето,
    когато до тебе летях

    Повтарях ти името често,
    но после в сърцето го спрях,
    сега то е с твоето име
    повтарям го пак,но без глас.

    Душите ни слети в безкрая,
    ще светят в една светлина.
    Не искам, аз друго и друго незная
    освен,че си мойта мечта.

    Поздрави за текста!
  • Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...