29 jun 2006, 16:47

Дали

  Poesía
1.1K 0 8



Дали съм още в мечтите ти –
Жива, усмихната, пряма.
Ако можех да видя очите ти –
тогава щях ли да зная?

За тебе аз бях вятъра –

бурен, пронизващ и вечен

за тебе аз бях смисъла –

единствен, изгарящ, далечен.

 

Ах, помня как шепнеше,

красиви думи от любов сътворени,

помня и искрата в очите ти

единствен поглед - без време.


Дали съм още единствена –

едничък смисъл, надежда,

живея ли още в мечтите ти?

Как искам да знам до кога ще живея!

 

Аз вярвам, и още чувам как казваше –

“Ти си вятър, полет, безвремие.”

Есенни мъгли бяха косите ми,

а звездна шир видя в очите ми.

 

Не знам дали още вярвам.

Дали искам, дали трябва?

Копнея!

Ах, ако можех да видя очите ти –

щях да узная, за какво да живея.

 

Дали може да събереме мечтите си

и да ги заровим в безкрайната вечност.

Дали ще останем завинаги?

Някога живи дали ще се срещнем?

 

                                                                      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВО!!!
  • Много е хубав стиха ти, Деяна!!! Поздрави!!!
  • Красиво е!
  • Все още в мечтите ми скиташ,
    там сбрал съм,аз целият свят.
    Минути от спомени - бисери
    в съня ми те тихо зоват.

    Полюшваш ме нежно,когато
    задуха вятърът плах,
    че в него втъкал съм,аз времето,
    когато до тебе летях

    Повтарях ти името често,
    но после в сърцето го спрях,
    сега то е с твоето име
    повтарям го пак,но без глас.

    Душите ни слети в безкрая,
    ще светят в една светлина.
    Не искам, аз друго и друго незная
    освен,че си мойта мечта.

    Поздрави за текста!
  • Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...