Дали ще бъдеш, както си днес за нея нещастен и смирен,
луд от любов, изгарящ от страст, копнеещ за мен.
Дали да чакам щастливия миг, когато ще дойдеш сам,
но не за да разказваш как тя те е е докарала до там,
че да се страхуваш от свойте чувства си стигнал дори,
че огънят от тази любов и болка не спира да те гори.
Дали да повярвам, че ще те имам, както ти ме имаш,
както аз те искам и ти ще ме желаеш и поискаш.
Дали да опитам да изгоня болката или тъгата,
или просто да се примиря и отново да им отворя вратата.
Дали да моля сама от теб за милост в нощта,
да ти предложа и без друго вече мъртвата си душа.
© Веселина Ангелова Все права защищены