18 февр. 2007 г., 15:01

Дали ще ми остане рамо

801 0 10

Дори със сетни сили да мълча,
очите ме издават!
Дори да се извърна настрана,
сърцето се сковава,
дъха ми спира, блъска ми кръвта,
изопвам се издайно!
Не мога в миша дупка да се свра,
да се спотайвам!

Цинична съм, до болка откровена,
душата ми е гола!
И тази безкомпромисност зловещо
ме е пробола!
На кой пазар продават театралност
и доза лицемерие?
Къде ще татуират със продажност
другарското доверие?

Не се научих мазно да омайвам
със комплименти!
Да плащам и животи да извайвам
с чужди ренти!
Личи ми, даже вече да ме няма,
където съм била!
Дали ще се  намери нявга рамо,
да се опра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...