18 февр. 2007 г., 15:01

Дали ще ми остане рамо

805 0 10

Дори със сетни сили да мълча,
очите ме издават!
Дори да се извърна настрана,
сърцето се сковава,
дъха ми спира, блъска ми кръвта,
изопвам се издайно!
Не мога в миша дупка да се свра,
да се спотайвам!

Цинична съм, до болка откровена,
душата ми е гола!
И тази безкомпромисност зловещо
ме е пробола!
На кой пазар продават театралност
и доза лицемерие?
Къде ще татуират със продажност
другарското доверие?

Не се научих мазно да омайвам
със комплименти!
Да плащам и животи да извайвам
с чужди ренти!
Личи ми, даже вече да ме няма,
където съм била!
Дали ще се  намери нявга рамо,
да се опра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...