Аз виждам те в тях, а понякога не.
Ту си старица, ту малко дете.
Но никога не си както тогава -
женствена, млада. Нима те забравям?
Очи мили сини, зелени и черни,
понякога срещат ме. Жадни таверни.
Но аз отминавам, студ и мрак ослепен.
Дали съм забравил как стопляше в мен?
Коси ме докосват - слънца, абанос,
но празен е допирът без дъх на кокос.
И трепет не раждат, в мене не палят.
Дали съм забравил как твоите ухаят? ...