Дали съм забравил
Аз виждам те в тях, а понякога не.
Ту си старица, ту малко дете.
Но никога не си както тогава -
женствена, млада. Нима те забравям?
Очи мили сини, зелени и черни,
понякога срещат ме. Жадни таверни.
Но аз отминавам, студ и мрак ослепен.
Дали съм забравил как стопляше в мен?
Коси ме докосват - слънца, абанос,
но празен е допирът без дъх на кокос.
И трепет не раждат, в мене не палят.
Дали съм забравил как твоите ухаят?
Вкусът на живота е равен и плах,
сластта аз забравих. Сякаш монах.
Грехове много, с обещание мамят,
а нощите с теб не се ли забравят?
Аз искам те, а понякога не...
Кого да лъжа? Ум или сърце?
Щом не забрава е твоето всичко, а всичко си ти...
Да те забравям ли? Не! Обсебваш, нали?
© Калоян Борисов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ееееееееее!!!
Много си добър!!Страхотен стих!
Браво!!!
Благодаря ти за удоволствието да те чета! -
Хареса ми!
-
Невероятно нежно докосване е твоят стих, Калояне! Невероятно мъжки поклон пред силата на любовта! Браво! Покланям ти се!
п.п.: (незабрава - пише се слято) -
Благодаря ви за високите оценки! Поздрав към вас и към тази любов, която кара всички ни да останем верни... дори и само на един спомен.
-
Харесах!
-
Страхотно,прелест!Истинска любов!Поздрав!
-
Не шестица, десетка заслужава! Толкова проникновено е изтълкувал голямата любов - искрено и неподправено!
-
Великолепно е!!!Нима това е истинската любов..??? Да!Това е!!!
-
Шестица от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И на чувства от срещите с изключителните класици на лирична поезия!!!