Дали съм забравил
Аз виждам те в тях, а понякога не.
Ту си старица, ту малко дете.
Но никога не си както тогава -
женствена, млада. Нима те забравям?
Очи мили сини, зелени и черни,
понякога срещат ме. Жадни таверни.
Но аз отминавам, студ и мрак ослепен.
Дали съм забравил как стопляше в мен?
Коси ме докосват - слънца, абанос,
но празен е допирът без дъх на кокос.
И трепет не раждат, в мене не палят.
Дали съм забравил как твоите ухаят?
Вкусът на живота е равен и плах,
сластта аз забравих. Сякаш монах.
Грехове много, с обещание мамят,
а нощите с теб не се ли забравят?
Аз искам те, а понякога не...
Кого да лъжа? Ум или сърце?
Щом не забрава е твоето всичко, а всичко си ти...
Да те забравям ли? Не! Обсебваш, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Борисов Все права защищены
