14.11.2008 г., 17:02 ч.

Дали съм забравил 

  Поезия
1098 0 10
 

Аз виждам те в тях, а понякога не.

Ту си старица, ту малко дете.

Но никога не си както тогава -

женствена, млада. Нима те забравям?

 

Очи мили сини, зелени и черни,

понякога срещат ме. Жадни таверни.

Но аз отминавам, студ и мрак ослепен.

Дали съм забравил как стопляше в мен?

 

Коси ме докосват - слънца, абанос,

но празен е допирът без дъх на кокос.

И трепет не раждат, в мене не палят.

Дали съм забравил как твоите ухаят?

 

Вкусът на живота е равен и плах,

сластта аз забравих. Сякаш монах.

Грехове много,  с обещание мамят,

а нощите с теб не се ли забравят?

 

Аз искам те, а понякога не...

Кого да лъжа? Ум или сърце?

Щом не забрава е твоето всичко, а всичко си ти...

Да те забравям ли? Не!  Обсебваш, нали?

 

© Калоян Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любимо!!!Напомня ми много красота в моя живот!!!
    И на чувства от срещите с изключителните класици на лирична поезия!!!

  • Ееееееееее!!!
    Много си добър!!Страхотен стих!
    Браво!!!
    Благодаря ти за удоволствието да те чета!
  • Хареса ми!
  • Невероятно нежно докосване е твоят стих, Калояне! Невероятно мъжки поклон пред силата на любовта! Браво! Покланям ти се!

    п.п.: (незабрава - пише се слято)
  • Благодаря ви за високите оценки! Поздрав към вас и към тази любов, която кара всички ни да останем верни... дори и само на един спомен.
  • Харесах!
  • Страхотно,прелест!Истинска любов!Поздрав!
  • Не шестица, десетка заслужава! Толкова проникновено е изтълкувал голямата любов - искрено и неподправено!
  • Великолепно е!!!Нима това е истинската любов..??? Да!Това е!!!
  • Шестица от мен!
Предложения
: ??:??