28 апр. 2015 г., 22:06

Дали умрях?

1K 2 3

Дали умрях?

 

Родих се в сън прекрасен, лек, игрив.

Живях събуден, тревожен и сърдит.


Родих се в топъл юнски ден.

Живях намусен с поглед студен.


Родих се слънчев, весел, замечтан.

Живях мрачен, тъжен, неразбран.


Родих се свободен, безкраен, велик.

Живях поробен, затворен, безлик.


Мина време докато разбрах,

не съм се бил родил, защото не живях.


Мина още време, не успях, не живях.

Умрях. Нероден, дали умрях ?



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изповядана болка...
  • Ехее,благодаря Ви много!Аз мислех,че ако случайно имам написан коментар,ще бъде от рода на ''ти не цениш живота'' или някоя обида.
  • Най-голямото чудо в този свят е животът! В него навлизаме с тържествен зов и търсим Святата Любов.Уви отдавна глухота завладяла е света.
    Тук сме живи мъртъвци или мъртви чужденци.Друга алтернатива няма.
    Много ми хареса творбата ти, че чак ме вдъхнови да пиша.
    Ти прекрасно си казал всичко.Аз само перифразирах.Браво за оригиналността и зрялото мислене!
    Поздрав от мен и хубав ден!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...