28.04.2015 г., 22:06 ч.

Дали умрях? 

  Поезия » Друга
685 2 4

Дали умрях?

 

Родих се в сън прекрасен, лек, игрив.

Живях събуден, тревожен и сърдит.


Родих се в топъл юнски ден.

Живях намусен с поглед студен.


Родих се слънчев, весел, замечтан.

Живях мрачен, тъжен, неразбран.


Родих се свободен, безкраен, велик.

Живях поробен, затворен, безлик.


Мина време докато разбрах,

не съм се бил родил, защото не живях.


Мина още време, не успях, не живях.

Умрях. Нероден, дали умрях ?



 

© Венцислав Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изповядана болка...
  • Ехее,благодаря Ви много!Аз мислех,че ако случайно имам написан коментар,ще бъде от рода на ''ти не цениш живота'' или някоя обида.
  • Най-голямото чудо в този свят е животът! В него навлизаме с тържествен зов и търсим Святата Любов.Уви отдавна глухота завладяла е света.
    Тук сме живи мъртъвци или мъртви чужденци.Друга алтернатива няма.
    Много ми хареса творбата ти, че чак ме вдъхнови да пиша.
    Ти прекрасно си казал всичко.Аз само перифразирах.Браво за оригиналността и зрялото мислене!
    Поздрав от мен и хубав ден!
  • Оригиналността според мен идва от основната идея: "раждаме се щастливи, леки и игриви", а действителността ни прави "мрачни, тъжни и неразбрани", докато разберем, че сме изживели живота си без истински да сме живели!
    Браво за идеята, Венци.
Предложения
: ??:??