21 янв. 2016 г., 00:25  

Дали утре ще се събудим

423 0 2

Дали утре ще се събудим

 

Хубаво ми е, когато си до мене.

Че не ни остава и много време-

косите ми вече са посребрели,

а твоите- доста пооредели.

 

Коляното ми взе да поддава

и кракът често те наболява,

че все, да събираш за огнището ни съчките,

съвсем ти се увеличиха бръчките...

 

Но не мълчим! Непрекъснато си приказваме.

Един през друг, все нещо разказваме.

С мен си пийваш по някое питие,

не ровиш в ничие битие.

 

И така, ден след ден...

Вечер заспиваш до мен,

а сутрин мислено се чудим

дали утре отново ще се събудим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любов, не мога да не се вслушам в твой съвет. Веднага ремонтирам идилията.
  • Финалът наруши идилията...!!!
    Но не мълчим! Непрекъснато си приказваме.
    Един през друг, все нещо разказваме.
    С мен си пийваш по някое питие,
    не ровиш в ничие битие...,

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...