Дали утре ще се събудим
Дали утре ще се събудим
Хубаво ми е, когато си до мене.
Че не ни остава и много време-
косите ми вече са посребрели,
а твоите- доста пооредели.
Коляното ми взе да поддава
и кракът често те наболява,
че все, да събираш за огнището ни съчките,
съвсем ти се увеличиха бръчките...
Но не мълчим! Непрекъснато си приказваме.
Един през друг, все нещо разказваме.
С мен си пийваш по някое питие,
не ровиш в ничие битие.
И така, ден след ден...
Вечер заспиваш до мен,
а сутрин мислено се чудим
дали утре отново ще се събудим...
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
