29 дек. 2007 г., 12:55

Дано

947 0 1

Още помня теб, сякаш беше вчера.

Галеше ме, влюбен. Нима всичко било е актьорска игра?...

Сега само този спомен ме гори, повярвай ми, боли и не ще обичам друг,

останала със сълзите си в този студ.

Но дано тя те гали с мойта страст, нека те обича както аз,

и нека не я боли, както ти мен нарани.

Как да забравя, как сърцето да не кърви... как за теб да не го боли?

И нека тя се къпе в обич, а не в лъжи, както ти почерни мойте дни...

Пожелай ми, мили, да не срещна друг като теб, да няма студ, а, мили, с обич аз ще изрека: "Обичам те така, че за теб готова съм да умра".

И нека тя бъде по-добра, по щастлива, да не страда в лъжи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...