Още помня теб, сякаш беше вчера.
Галеше ме, влюбен. Нима всичко било е актьорска игра?...
Сега само този спомен ме гори, повярвай ми, боли и не ще обичам друг,
останала със сълзите си в този студ.
Но дано тя те гали с мойта страст, нека те обича както аз,
и нека не я боли, както ти мен нарани.
Как да забравя, как сърцето да не кърви... как за теб да не го боли?
И нека тя се къпе в обич, а не в лъжи, както ти почерни мойте дни...
Пожелай ми, мили, да не срещна друг като теб, да няма студ, а, мили, с обич аз ще изрека: "Обичам те така, че за теб готова съм да умра".
И нека тя бъде по-добра, по щастлива, да не страда в лъжи...
© Росица Митева Всички права запазени