14 июн. 2009 г., 19:16

Дано

944 0 16

Ще бъда нечия,

ще бъда друга,

когато дъждовете завалят,

ще бъда майка

може би,

съпруга,

ще имам своя дълъг път...

Ще бъда нежна може би,

и вярна,

ще си преглътна гордостта,

и във душата си навярно

ще скрия спомен за греха.

Ще се раздавам може би,

ще тичам

след чужда радост

и тъга -

когато майчински обича,

едно момиче

е жена.

Дано във тази всеотдайност

остане стих,

остане зов, 

и аз успея да опазя

онази пареща любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...