14 июн. 2009 г., 19:16

Дано

938 0 16

Ще бъда нечия,

ще бъда друга,

когато дъждовете завалят,

ще бъда майка

може би,

съпруга,

ще имам своя дълъг път...

Ще бъда нежна може би,

и вярна,

ще си преглътна гордостта,

и във душата си навярно

ще скрия спомен за греха.

Ще се раздавам може би,

ще тичам

след чужда радост

и тъга -

когато майчински обича,

едно момиче

е жена.

Дано във тази всеотдайност

остане стих,

остане зов, 

и аз успея да опазя

онази пареща любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...