Дано
Ще бъда нечия,
ще бъда друга,
когато дъждовете завалят,
ще бъда майка
може би,
съпруга,
ще имам своя дълъг път...
Ще бъда нежна може би,
и вярна,
ще си преглътна гордостта,
и във душата си навярно
ще скрия спомен за греха.
Ще се раздавам може би,
ще тичам
след чужда радост
и тъга -
когато майчински обича,
едно момиче
е жена.
Дано във тази всеотдайност
остане стих,
остане зов,
и аз успея да опазя
онази пареща любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
