Дарение
На света му е нужна само усмивка една.
Почувствах молбата му, дарих светлина!
Не затворих мечтите си в черупка и броня.
Пуснах ги с птиците волни вън да се гонят.
А мислех си, ако прегръдка спестим,
едва ли за нас някой ще го боли.
В егоист и мърморко не се прераждам,
за моята усмивка все още е жива жажда.
Защо ли навън, макар в непознати,
пози посрещаме - лица от плакати.
Заразени неволно от всички тях,
сърцата си тровим с умора и страх...
Отпуснах се, усмивка само дарих
и мигом възкръснаха моите мечти.
Осъзнавам вече с всички сетива -
любов и усмивка променят света!
Почувствах молбата му, дарих светлина!
Не затворих мечтите си в черупка и броня.
Пуснах ги с птиците волни вън да се гонят.
А мислех си, ако прегръдка спестим,
едва ли за нас някой ще го боли.
В егоист и мърморко не се прераждам,
за моята усмивка все още е жива жажда.
Защо ли навън, макар в непознати,
пози посрещаме - лица от плакати.
Заразени неволно от всички тях,
сърцата си тровим с умора и страх...
Отпуснах се, усмивка само дарих
и мигом възкръснаха моите мечти.
Осъзнавам вече с всички сетива -
любов и усмивка променят света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
