Меричка (Мери Попинз)
719 2546
6.12.2007 г., 15:53 ч.

Дарение 

  Поезия » Любовна
648 0 7
На света му е нужна само усмивка една.
Почувствах молбата му, дарих светлина!
Не затворих мечтите си в черупка и броня.
Пуснах ги с птиците волни вън да се гонят.

А мислех си, ако прегръдка спестим,
едва ли за нас някой ще го боли.
В егоист и мърморко не се прераждам,
за моята усмивка все още е жива жажда.

Защо ли навън, макар в непознати,
пози посрещаме - лица от плакати.
Заразени неволно от всички тях,
сърцата си тровим с умора и страх...

Отпуснах се, усмивка само дарих
и мигом възкръснаха моите мечти.
Осъзнавам вече с всички сетива -
любов и усмивка променят света!

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??