21 июл. 2006 г., 10:10

Датата

863 0 0
Вече знам
кога точно ще ме оставиш.
Датата е окончателна.
Няма връщане назад.
снощи ви сънувах...
Не ме разпитвай пак
какво съм сънувала,
няма да ти кажа...
Не му е тук
мястото и времето да се разплача.
Има прекалено много "приятели",
които ще са "загрижени" за мен
и моята лабилна психика,
умирането на нервните ми клетки
и душевния ми мир.
Не ме хващай за ръката...
тя просто така си трепери,
студено й е може би.
А, юли ли било...
Има ли значение,
щом в душата ми довел си Януари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...