11 янв. 2008 г., 09:13

* * *

841 0 2
 

Р А З Д Я Л А

 

Защо крилете ми прекърши,

като на малка птичка бяла,

защо ми каза „Всичко свърши"

и изкаш нашата раздяла?

 

Ти птичка ли намери друга,

кръжаща волна във простора,

отхвърли мен като съпруга,

а търсиш другаде опора?

 

Не ще те спра и няма да те моля

щом мислиш, че за теб не съм добра

и щом това е твоята последна воля,

макар  и с болка, аз ще ти я уважа.

 

Ще ме боли и болката ще е жестока,

ще зарастат прекършените ми крила

и аз ще тръгна в своята посока,

но няма да зарастне ранената ми душа.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефанка Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...