* * *
Р А З Д Я Л А
Защо крилете ми прекърши,
като на малка птичка бяла,
защо ми каза „Всичко свърши"
и изкаш нашата раздяла?
Ти птичка ли намери друга,
кръжаща волна във простора,
отхвърли мен като съпруга,
а търсиш другаде опора?
Не ще те спра и няма да те моля
щом мислиш, че за теб не съм добра
и щом това е твоята последна воля,
макар и с болка, аз ще ти я уважа.
Ще ме боли и болката ще е жестока,
ще зарастат прекършените ми крила
и аз ще тръгна в своята посока,
но няма да зарастне ранената ми душа.
© Стефанка Бакалова All rights reserved.
