***
Стоя там, до теб,
и се страхувам.
Страхувам се, че не си истински
и ще изчезнеш като мираж,
ще спреш сърцето ми,
както спираш дъха ми всеки път,
когато докоснеш ме с устни...
Когато се взирам в очите ти -
карамелени, златни, топазени... изгарящи,
изгарят нишката на мисълта ми
и я губя отново.
Трябва да си събирам мислите отначало,
а всъщност си мисля за теб всеки миг
и искам да бъдеш до мен всеки миг.
Искам те до себе си, въпреки да знам,
че ти си хищникът, а аз – твоята плячка.
Колкото по-близо си до мен, те боли,
а когато си далеч, болката е убийствена.
И остава само болката в сърцето ти спряло.
Ако останеш и днес, не би могъл да си тръгнеш утре.
Ако заспя в ръцете ти, ще те боли да си отидеш сутринта,
защото кода на сърцето ти разгадах
без да разбера. Докоснах го.
Но така и не разбрах защо,
щом искаш ме за вечността,
не искаш да бъда една от вас –
единствените. Магичните.
Опасните. Красивите.
Безсмъртните.
Казваш, така проваляш живота ми.
Сляп ли си, нима не виждаш, не разбираш ли
каква роля играеш в живота ми?
Съдба. Орис. Смисъл на живота.
Завинаги.
Пръв и последен. Единствен.
Ти, красивият мираж със златните очи,
все още стоиш пред мен, а аз – в ръцете ти.
Усещаш ли привличането?
... Ами ако не си истински?
Приближаваш се, а изведнъж те няма.
Адреналинът в кръвта ми ще спре...
Ще замръзне...
Увери ме само,
че си истински...
Че ще останеш завинаги...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристияна Все права защищены
