***
Стоя там, до теб,
и се страхувам.
Страхувам се, че не си истински
и ще изчезнеш като мираж,
ще спреш сърцето ми,
както спираш дъха ми всеки път,
когато докоснеш ме с устни...
Когато се взирам в очите ти -
карамелени, златни, топазени... изгарящи,
изгарят нишката на мисълта ми
и я губя отново.
Трябва да си събирам мислите отначало,
а всъщност си мисля за теб всеки миг
и искам да бъдеш до мен всеки миг.
Искам те до себе си, въпреки да знам,
че ти си хищникът, а аз – твоята плячка.
Колкото по-близо си до мен, те боли,
а когато си далеч, болката е убийствена.
И остава само болката в сърцето ти спряло.
Ако останеш и днес, не би могъл да си тръгнеш утре.
Ако заспя в ръцете ти, ще те боли да си отидеш сутринта,
защото кода на сърцето ти разгадах
без да разбера. Докоснах го.
Но така и не разбрах защо,
щом искаш ме за вечността,
не искаш да бъда една от вас –
единствените. Магичните.
Опасните. Красивите.
Безсмъртните.
Казваш, така проваляш живота ми.
Сляп ли си, нима не виждаш, не разбираш ли
каква роля играеш в живота ми?
Съдба. Орис. Смисъл на живота.
Завинаги.
Пръв и последен. Единствен.
Ти, красивият мираж със златните очи,
все още стоиш пред мен, а аз – в ръцете ти.
Усещаш ли привличането?
... Ами ако не си истински?
Приближаваш се, а изведнъж те няма.
Адреналинът в кръвта ми ще спре...
Ще замръзне...
Увери ме само,
че си истински...
Че ще останеш завинаги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристияна Всички права запазени
