5 авг. 2007 г., 12:10

Деца на дъжда

907 0 3
Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,

едва гласовете странни им долавям.


Малки капки по пода се разбиват
и само аз във тях виждам красотата.
Останките си огледални те допират
и после пак изчезват в тъмнината.

Порои тихи, нощни дъждове кристални,
и наблюдавам ги със страх в очите,
а ако някой види ме такава,
не съм ли луда може би ще пита...

Така живях със тези малки тайни,
понякога валеше, но само вътре в мен,
и прозореца си нощем пак отварям,
с надеждата за нов дъждовен ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...