Деца на дъжда
907
0
3
Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,
едва гласовете странни им долавям.
Малки капки по пода се разбиват
и само аз във тях виждам красотата.
Останките си огледални те допират
и после пак изчезват в тъмнината.
Порои тихи, нощни дъждове кристални,
и наблюдавам ги със страх в очите,
а ако някой види ме такава,
не съм ли луда може би ще пита...
Така живях със тези малки тайни,
понякога валеше, но само вътре в мен,
и прозореца си нощем пак отварям,
с надеждата за нов дъждовен ден!
и никой друг не чува ги, не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат,
едва гласовете странни им долавям.
Малки капки по пода се разбиват
и само аз във тях виждам красотата.
Останките си огледални те допират
и после пак изчезват в тъмнината.
Порои тихи, нощни дъждове кристални,
и наблюдавам ги със страх в очите,
а ако някой види ме такава,
не съм ли луда може би ще пита...
Така живях със тези малки тайни,
понякога валеше, но само вътре в мен,
и прозореца си нощем пак отварям,
с надеждата за нов дъждовен ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николинка Асенова Все права защищены
