Декември
Посрещаме, изпращаме деня -
хвърчило, носено от птици,
постъкваме дървата да горят,
пукат мънички тресчици.
На прозореца се мярка сврака,
зимна птица - тя е тук,
някъде подсвирква влака,
ляга в локвата капчук.
Годините- защо да ги броя?
Вещите - защо да са на почит?
Нали в сърцето пърха любовта,
врабче, кацнало на длан широка.
Как леко е да даваш само,
да редиш подаръци за близки!
Веднъж ли каца птичето на рамо?
О, не!Срещи и раздели, колкото да искаш.
Посрещаме, изпращаме деня -
хвърчило, носено от птици.
В елхата свети любовта,
събрала най-свидните зеници.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Николова Все права защищены
