13 dic 2019, 20:03

Декември

  Poesía
1K 1 2

 

Посрещаме, изпращаме деня -
хвърчило, носено от птици,
постъкваме дървата да горят,
пукат мънички тресчици.
На прозореца се мярка сврака,
зимна птица - тя е тук,
някъде подсвирква влака,
ляга в локвата капчук.
Годините- защо да ги броя?
Вещите - защо да са на почит?
Нали в сърцето пърха любовта,
врабче, кацнало на длан широка.
Как леко е да даваш само,
да редиш подаръци за близки!
Веднъж ли каца птичето на рамо?
О, не!Срещи и раздели, колкото да искаш.
Посрещаме, изпращаме деня -
хвърчило, носено от птици.
В елхата свети любовта,
събрала най-свидните зеници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...