17 нояб. 2008 г., 15:14

Декор

1K 0 2
 

 

Външни ридания.

Мъглив тътен.

Декор

за

публика липсваща.

Будна ли бях?

Будна за чувства?

Земетръс.

Или душа?

Душа.

 Или камък?

Живя... и умря

без публика.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И ето те тебе...същото слънчево момиче,със същото огромно сърце,сърце,което е приютило в себе си цялата топлина и тъга,която е срещнало по пътя на своето израстване. Липсваш ми.
  • Понякога не ни е нужна друга публика, освен самите ние!Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...