17.11.2008 г., 15:14

Декор

1K 0 2
 

 

Външни ридания.

Мъглив тътен.

Декор

за

публика липсваща.

Будна ли бях?

Будна за чувства?

Земетръс.

Или душа?

Душа.

 Или камък?

Живя... и умря

без публика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И ето те тебе...същото слънчево момиче,със същото огромно сърце,сърце,което е приютило в себе си цялата топлина и тъга,която е срещнало по пътя на своето израстване. Липсваш ми.
  • Понякога не ни е нужна друга публика, освен самите ние!Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...