Меки, заоблени ръбове.
Хладни, неискани погледи.
Ледове, стопени до никъде.
Светли, размазани образи.
Бели, прозрачни дантели.
Мургава, лепкава кожа.
Цигари, отдавна изтлели.
Може би, може би, може...
Смачкани, хвърлени чувства.
Ъгъл, покрит с прахоляк.
Мисъл, желание, нужда.
И всичко потъва във мрак.
© Тони Пашова Все права защищены
обичам ви {}{}