23 сент. 2009 г., 23:28

Делириум

1.1K 0 3


Меки, заоблени ръбове.
Хладни, неискани погледи.
Ледове, стопени до никъде.
Светли, размазани образи.

Бели, прозрачни дантели.
Мургава, лепкава кожа.
Цигари, отдавна изтлели.
Може би, може би, може...

Смачкани, хвърлени чувства.
Ъгъл, покрит с прахоляк.
Мисъл, желание, нужда.
И всичко потъва във мрак.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Пашова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много сте мили ^^
    обичам ви {}{}
  • Съгласна съм с Мишо, страхотно е.
    (6)
  • Както винаги е стархотно.
    Обичам да чета стихотворенията ти на глас, едва ли при друг случай това, което казвам, би звучало така мелодично и красиво.

    Абсолютно (6)

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...