Когато падне мрак, е страшно,
навън излизат всички демони и страхове.
Погледът ти търси спасение,
но в тъмнината скрито е цялото небе.
Оставаш уплашен и сам,
в нощта взираш се във себе си
и някъде пак там
опитваш да намериш сърцето си.
Себе си не можеш да заблудиш,
демоните в теб те познават,
не можеш да кажеш "добър съм",
тук лъжите не минават.
Дълбоко в себе си знаеш, че си лош,
че си неспособен да обичаш. 
Знаеш, че успехите на другите презираш, 
а собствените си грешки отричаш.
Дълбоко в душата ти си само ти, 
егоизмът е нещо нормално,
но болката и самотата ти
направили са го нещо фатално.
И взираш се в своите очи,
а те поглеждат те игриво.
Познаваш ги, това са очи на демон,
скрит зад лицето красиво.
Когато падне мрак, вече не е страшно,
навън излизат всички демони и страхове.
Но заедно с тях излизаш и ти,
приел себе си, приел свойте грехове.