6 jul 2012, 11:50

Демон в нощта

  Poesía
665 0 0

Когато падне мрак, е страшно,
навън излизат всички демони и страхове.
Погледът ти търси спасение,
но в тъмнината скрито е цялото небе.
Оставаш уплашен и сам,
в нощта взираш се във себе си
и някъде пак там
опитваш да намериш сърцето си.
Себе си не можеш да заблудиш,
демоните в теб те познават,
не можеш да кажеш "добър съм",
тук лъжите не минават.
Дълбоко в себе си знаеш, че си лош,
че си неспособен да обичаш. 
Знаеш, че успехите на другите презираш, 
а собствените си грешки отричаш.
Дълбоко в душата ти си само ти, 
егоизмът е нещо нормално,
но болката и самотата ти
направили са го нещо фатално.
И взираш се в своите очи,
а те поглеждат те игриво.
Познаваш ги, това са очи на демон,
скрит зад лицето красиво.
Когато падне мрак, вече не е страшно,
навън излизат всички демони и страхове.
Но заедно с тях излизаш и ти,
приел себе си, приел свойте грехове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослав Цветанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...