Демони
Играехме в детството страшни игри,
на дяволи черни се правехме в мрака,
в тъмните сили повярвали, чакахме скрити -
духове нощни да плъзнат из драките.
Страха си прикривахме зад плашещи маски,
кривяхме с надсмешка гротескни лица,
но търсехме страстната майчина ласка
и сладостно тръпнеха детски сърца.
Развихме синдрома да плашим душите си
с измислени сказки за зли духове,
стаявахме дъх пред дръзки рушители,
разбили сред хората зли ледове.
Играехме често опасни игри,
с тъмните сили се борехме в мрака,
хвърчаха в решителни битки искри,
а майките в мрака "героите" чакаха.
Пораснахме вече, сега сме разумни,
не вярвяме никак в тайнствени сили,
но вярваме пак в мечтите безумни
и плуват сърцата ни в спомени мили.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
