5 авг. 2015 г., 19:29

Ден обикновен

970 0 7

Ден обикновен

 

Слънчо блесва с нежен взор

от небесния простор

и събужда в утринта

всичко живо по света.

 

Да работят тръгват всички:

и пчелички, и мушички...

Врабчовците от зарана

бързат спора да захванат...

 

И в събудения двор

всички птици пеят в хор.

Петльо герест най-отпред

важно въдворява ред


и повежда той отбора

гордо кацнал на стобора.

Бодрото му "Ку-ку-ри-гу!"

чак до небесата стига.


Ранобудните деца

скачат бързо за игра.

Тъй започва всеки ден 

весел, най-обикновен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Илко, Стойна, че се отбихте. Слънчев и успешен ден пожелавам!
  • Много ми покачи настроението това стихотворение, Данче!Толкова естествено и уж непретенциозно, но влиза дълбоко в сърцето. Творба за деца, за стари и млади!Аплодисменти! Хубава вечер!
  • Прекрасно е,Таня! Много зареждащо, цветно и жизнеутвърждаващо! Детето в теб винаги ще носи светлина. Поздравления!
  • Поздрав и с едно мое стихче

    Изгрев през прозореца надникна,
    плахо, като сивичко врабче,
    стаята огледа любопитно,
    после хоп, на цветното перде.

    Весело от там зачурулика:
    "Ставай, поспаланке! Добър ден!
    Слънцето отвънка се усмихва.
    Посрещни мига за теб дарен.

    Отвори` вратата на сърцето,
    нека в него влезе светлина,
    нежно да събуди в теб детето,
    да прочисти нощната тъга!"

    Тъй изрече изгревът залисан,
    весело помахвайки с крила
    и с перце в душата ми изписа,
    думите за... вас и любовта.
  • Благодаря за милите думи, Таня, Ани! И аз обичам много поезията за деца. Благодаря!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...