5.08.2015 г., 19:29

Ден обикновен

974 0 7

Ден обикновен

 

Слънчо блесва с нежен взор

от небесния простор

и събужда в утринта

всичко живо по света.

 

Да работят тръгват всички:

и пчелички, и мушички...

Врабчовците от зарана

бързат спора да захванат...

 

И в събудения двор

всички птици пеят в хор.

Петльо герест най-отпред

важно въдворява ред


и повежда той отбора

гордо кацнал на стобора.

Бодрото му "Ку-ку-ри-гу!"

чак до небесата стига.


Ранобудните деца

скачат бързо за игра.

Тъй започва всеки ден 

весел, най-обикновен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Илко, Стойна, че се отбихте. Слънчев и успешен ден пожелавам!
  • Много ми покачи настроението това стихотворение, Данче!Толкова естествено и уж непретенциозно, но влиза дълбоко в сърцето. Творба за деца, за стари и млади!Аплодисменти! Хубава вечер!
  • Прекрасно е,Таня! Много зареждащо, цветно и жизнеутвърждаващо! Детето в теб винаги ще носи светлина. Поздравления!
  • Поздрав и с едно мое стихче

    Изгрев през прозореца надникна,
    плахо, като сивичко врабче,
    стаята огледа любопитно,
    после хоп, на цветното перде.

    Весело от там зачурулика:
    "Ставай, поспаланке! Добър ден!
    Слънцето отвънка се усмихва.
    Посрещни мига за теб дарен.

    Отвори` вратата на сърцето,
    нека в него влезе светлина,
    нежно да събуди в теб детето,
    да прочисти нощната тъга!"

    Тъй изрече изгревът залисан,
    весело помахвайки с крила
    и с перце в душата ми изписа,
    думите за... вас и любовта.
  • Благодаря за милите думи, Таня, Ани! И аз обичам много поезията за деца. Благодаря!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...