5.08.2015 г., 19:29

Ден обикновен

968 0 7

Ден обикновен

 

Слънчо блесва с нежен взор

от небесния простор

и събужда в утринта

всичко живо по света.

 

Да работят тръгват всички:

и пчелички, и мушички...

Врабчовците от зарана

бързат спора да захванат...

 

И в събудения двор

всички птици пеят в хор.

Петльо герест най-отпред

важно въдворява ред


и повежда той отбора

гордо кацнал на стобора.

Бодрото му "Ку-ку-ри-гу!"

чак до небесата стига.


Ранобудните деца

скачат бързо за игра.

Тъй започва всеки ден 

весел, най-обикновен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Илко, Стойна, че се отбихте. Слънчев и успешен ден пожелавам!
  • Много ми покачи настроението това стихотворение, Данче!Толкова естествено и уж непретенциозно, но влиза дълбоко в сърцето. Творба за деца, за стари и млади!Аплодисменти! Хубава вечер!
  • Прекрасно е,Таня! Много зареждащо, цветно и жизнеутвърждаващо! Детето в теб винаги ще носи светлина. Поздравления!
  • Поздрав и с едно мое стихче

    Изгрев през прозореца надникна,
    плахо, като сивичко врабче,
    стаята огледа любопитно,
    после хоп, на цветното перде.

    Весело от там зачурулика:
    "Ставай, поспаланке! Добър ден!
    Слънцето отвънка се усмихва.
    Посрещни мига за теб дарен.

    Отвори` вратата на сърцето,
    нека в него влезе светлина,
    нежно да събуди в теб детето,
    да прочисти нощната тъга!"

    Тъй изрече изгревът залисан,
    весело помахвайки с крила
    и с перце в душата ми изписа,
    думите за... вас и любовта.
  • Благодаря за милите думи, Таня, Ани! И аз обичам много поезията за деца. Благодаря!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...