Скрежи във мен
безмерна самота
в този ден студен
без капка топлина.
Няма вече огън,
даже няма жар,
ръцете си да стопля,
камо ли за сърце пожар...
Не горят и жълтите листа,
те в дим се изпепеляват,
така и моята душа
в леден дъх се изпарява...
© Валентин Василев Все права защищены