14 окт. 2009 г., 12:29

Денонощие 

  Поэзия » Философская
656 0 7

Слънцето целуна Морето.

Морето погали Скалата.

А Вятърът си играеше...

 

Нощта прегърна Слънцето,

а после Сутринта го докосна

и поведе обратно.

 

Слънцето пресуши Морето,

докато то разбиваше Скалата.

А Вятърът отвя пясъка...

© Лора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И това го има...
    Както с Жарава си говорихме по-долу - въпрос на трактовка.
    Среднощна разходка си направил при мен. Хубаво е.
  • Здравейте! Ценни са думите ви. Благодаря!
  • Здравей, Лора!
    Харесах!
  • дълбок стих
    поздрави
    @->--
    t.
  • Хареса ми, накара ме да се размисля.. и пак се връщах при твоето Денонощие!
  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • Здравей! Хубави са думите ти към мен. Прегръщам те!
    Философските погледи позволяват различна трактовка...
    Ти видя нещо красиво в този стих и това е прекрасно.
    Аз видях нещо тъжно.. тъжно е да търсим това, което нямаме, да не виждаме това, което ни търси... кръговрата на живота е понякога чудесен, а понякога жесток!
Предложения
: ??:??