Oct 14, 2009, 12:29 PM

Денонощие

950 0 7

Слънцето целуна Морето.

Морето погали Скалата.

А Вятърът си играеше...

 

Нощта прегърна Слънцето,

а после Сутринта го докосна

и поведе обратно.

 

Слънцето пресуши Морето,

докато то разбиваше Скалата.

А Вятърът отвя пясъка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това го има...
    Както с Жарава си говорихме по-долу - въпрос на трактовка.
    Среднощна разходка си направил при мен. Хубаво е.
  • Здравейте! Ценни са думите ви. Благодаря!
  • Здравей, Лора!
    Харесах!
  • дълбок стих
    поздрави
    @->--
    t.
  • Хареса ми, накара ме да се размисля.. и пак се връщах при твоето Денонощие!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...