Денят отшумя
Денят отшумя във неистова гонка.
Само теб цяла сутрин съм слушал,
дими от вълнение даже фургонът,
ти се сещай - цигара пропуших.
Сняг ме засипа и стана студено,
само Луната проблясва в безкрая.
Не, не омайвай сърцето ми ледено -
кървав кристалът се пръска нетраен.
Майчице мила, каква орисия!
Беше ми всичко - утеха и стряха...
още в съня ми камбаната бие,
няма те, дните без теб онемяха.
Празен сънят е - беззвездна картина.
странни са тези божествени краски...
чака ме Нова, най-ярка година!
Гори, гори моя звезда! Не угасвай!
13.11.2007 Потсдам, под лунна светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ми Ки Все права защищены
