17 июн. 2008 г., 16:22

Депресивно

826 0 19


Не пиша.
Пия.
Заяждам се с приятели.
Оплитам с нежност -
кукувича прежда.
Изправям се и падам.
Сложно, ала маловажно.
Сълзата -
черна и размазана -
страхливо капва във краката ми.
Премръзнала -
вървя към утре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • как съм пропуснала това...страхотен стих...!
    онемях...невероятно точно...депресивно...
    и колко ми е познато само...с обич, Ваня.
  • Красиво,но тъжно и ...студено.
  • Е, какво ли не прави пиенето...и на поезия избива...
    ей, Ваня....и в петък кулминацията - за 30-те
    представям си след това какво ще напишеш...
    Поздрав!
  • О,Много ми хареса!
  • "Оплитам с нежност -
    кукувича прежда.
    Изправям се и падам."

    И после пак отново се изправяй.
    И после пак във чашата наливай
    За повторенията ни "Наздраве!"
    За края им с лице от оптимизъм...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...