17 jun 2008, 16:22

Депресивно 

  Poesía
673 0 19


Не пиша.
Пия.
Заяждам се с приятели.
Оплитам с нежност -
кукувича прежда.
Изправям се и падам.
Сложно, ала маловажно.
Сълзата -
черна и размазана -
страхливо капва във краката ми.
Премръзнала -
вървя към утре.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • как съм пропуснала това...страхотен стих...!
    онемях...невероятно точно...депресивно...
    и колко ми е познато само...с обич, Ваня.
  • Красиво,но тъжно и ...студено.
  • Е, какво ли не прави пиенето...и на поезия избива...
    ей, Ваня....и в петък кулминацията - за 30-те
    представям си след това какво ще напишеш...
    Поздрав!
  • О,Много ми хареса!
  • "Оплитам с нежност -
    кукувича прежда.
    Изправям се и падам."

    И после пак отново се изправяй.
    И после пак във чашата наливай
    За повторенията ни "Наздраве!"
    За края им с лице от оптимизъм...
  • Силно! Поздрави!
  • Поздрави!!!
  • К,во пък - наздраве!
    Силно!
    Поздрави!
  • Ваня!!! Продължавай да вървиш - движението стопля... А за останалото - пиши ме в отбора. Целувам те!
  • не оставяй сълзите
    да капят в краката
    събери ги в студена бъклица
    и ги поднеси на любимия
    ето така:



    маслиново клонче
    руси къдрици
    венче маргаритки
    чипо носле
    лаленце в ръчичка
    то няма бодли
    нацупени устни
    навярно сърдитка
    безупречно кокче
    класически тил
    ушенца прозрачни
    бебешка гушка
    мънинка устичка
    с ъгълче свидно
    трапчинка
    под пеперудени мигли
    невинни клепачи
    и два океана
    превръщащи всеки
    в амфибия

    а копнея
    на фона на жаркото лято
    да те гледам
    сред зелено поле
    неизсъхнало и безкрайно
    опръскано с алени макове
    в сянката на маслиново клонче
    склонила жадно и божествено
    спяща главица
    да ти донеса студени капки
    в изпотена дървена бъклица
    и да ги поднеса
    към бузките бели
    да се разбудят бавно
    от прохладата очите ти
    и уморено да попитат
    да
    за теб е живата вода
    с изящен жест отпиваш глътка
    колкото и като бебе
    по изписаните устни
    като сираче
    се стича самотно капче
    ти го оставяш
    за да го осиновя
    с напукани от търсене
    очакване и преклонение
    копнеж и трепет
    устни

    настръхвам

  • Ще ме вземете ли...Моля!!!
  • Винаги поднасяш едни такива хубави стихчета!!!Поздравявам те от сърце
  • Хареса ми!
    А утре ще е стоплена
    лирическата...
  • Важното е да вървим към утрешния ден!Поздрави,Ваня!
  • Не пея.
    Вия.
    Не се заяждам с никого
    Изяждам се
    Разплитам с нежност
    кукувича прежда...
    Падам и се изправям
    Дали е маловажно?!
    Сълзата -
    /истинска е/ -
    пада във нозете ми
    Изгаря ме...
    Ще съм друга утре!

    Добре е че имаш сили да вървиш към "утре"! Поздрав, Ванюш! Прегръдка!
  • станахме двама, питай наоколо ще станем повече...

    станали сме вече де...
  • Може ли да повървя с теб, да се потоплим...
  • Не пиша.
    Пия.
    Заяждам се с приятели.
    Оплитам с нежност -
    кукувича прежда.
    ***

    изправяй се,
    да те целува,
    слънцето
    и стоплена,
    към утре-то
    да тръгнеш ...

    Или се вкарвам сама в лудницата, или съм с диагноза.
    Усмихни се!!!

  • Поздравления!!!Нека има кой да те стопли...
Propuestas
: ??:??