17 jun 2008, 16:22

Депресивно

  Poesía
831 0 19


Не пиша.
Пия.
Заяждам се с приятели.
Оплитам с нежност -
кукувича прежда.
Изправям се и падам.
Сложно, ала маловажно.
Сълзата -
черна и размазана -
страхливо капва във краката ми.
Премръзнала -
вървя към утре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • как съм пропуснала това...страхотен стих...!
    онемях...невероятно точно...депресивно...
    и колко ми е познато само...с обич, Ваня.
  • Красиво,но тъжно и ...студено.
  • Е, какво ли не прави пиенето...и на поезия избива...
    ей, Ваня....и в петък кулминацията - за 30-те
    представям си след това какво ще напишеш...
    Поздрав!
  • О,Много ми хареса!
  • "Оплитам с нежност -
    кукувича прежда.
    Изправям се и падам."

    И после пак отново се изправяй.
    И после пак във чашата наливай
    За повторенията ни "Наздраве!"
    За края им с лице от оптимизъм...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...