17 jun 2008, 16:22

Депресивно

  Poesía
825 0 19


Не пиша.
Пия.
Заяждам се с приятели.
Оплитам с нежност -
кукувича прежда.
Изправям се и падам.
Сложно, ала маловажно.
Сълзата -
черна и размазана -
страхливо капва във краката ми.
Премръзнала -
вървя към утре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • как съм пропуснала това...страхотен стих...!
    онемях...невероятно точно...депресивно...
    и колко ми е познато само...с обич, Ваня.
  • Красиво,но тъжно и ...студено.
  • Е, какво ли не прави пиенето...и на поезия избива...
    ей, Ваня....и в петък кулминацията - за 30-те
    представям си след това какво ще напишеш...
    Поздрав!
  • О,Много ми хареса!
  • "Оплитам с нежност -
    кукувича прежда.
    Изправям се и падам."

    И после пак отново се изправяй.
    И после пак във чашата наливай
    За повторенията ни "Наздраве!"
    За края им с лице от оптимизъм...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...